Какви са тия хора, управляващите, не мога да разбера. Как така няма да усвояват пари от Европейския съюз, бе? Абе, да ги бяхте откраднали поне бе, като не можете да строите пътища!

Седя, цъкам с език и се чудя. Аз да бях – стотинка нямаше да оставя невзета. Че може ли така? Не влязохме ли, за да цицаме, бе?!? А?!? Аз лично тъй го разбрах тоя съюз – влизаш и лапаш!

Явно не могат да цицат и това е. На, ако бях аз, това е друго. Всичко, дето ми се полага, щях да си го взема, че и още да искам. Ама не всеки е умен като чичо ви Крачун, да го…

Но аз имам решение. Помните ли, аз отдавна си мисля да вляза в политиката. Е, мисля, че е време. Отдавна си го мисля аз, ама да видим. Нищо още няма да кажа, че знае ли се, то за такива неща малко потайност трябва. Ама ще вляза, може и в Парламента да вляза. Не могат ме спрат. Отивам и това е – с дисагите при това. Всичко, дето има за усвояване, чичо ви ще го усвои, ще си го прибере в чувалчето и туй си е – сигурна работа.

Айде, още е рано сега за агитация, ама като му дойде времето, нали знаете. Така хубаво ще ви го наагитирам, че няма да разберете откъде ви е дошло, тъй да се каже.

Обещавам, че като дойде нашата партия на власт… Ама не, рано е. Да не си издавам тактиките и стратегиите, че и противници имам, политически де, нали знаете… И те дебнат! Пък изборите не са далеч…

Спряха ни парното, да ги…! Да бе, аз затова не съм писал скоро – не се задържам вкъщи, ама ей сега ще ви разкажа за това.

Не сме били плащали. Ми… То да не сме само ние, бе? Ама както и да е, трябва да мислим какво да правим на студа, че не си е работа. Аз обаче го измислих! (Мани, мани, много съм умен, знам…)

Ето какво правим, значи. Всичко е по план:

Първо се завиваме през нощта с много одеяла и спим с жената с палтата си, а аз си слагам и един дъждобран, че казват найлонът те карал да се изпотяваш. Жената вика, че й шумоля, ама аз и викам да мълчи и тъй.

Второ, не отваряме прозорците. Проветряване, чист въздух – лигавии! Всичко ще е затворено! И вратите не се отварят широко, като влизаш и излизаш – само колкото да минеш, и то откъм рамото се мушваш, не с шкембето напред, че повече място заемаш тъй!

Трето – съседите! Те, нали са прости, като нямат парно, и си пускат печки. То и ние имаме печка, ама нали токът се плаща, бе! Ама те са глупави. Затова се сприятелихме с тях и им ходим на гости през деня! Не е ли гениално? А? Даа, такъв съм си.

Вярно, в началото не бяха много доволни, мръщеха се малко, ама аз все викам: „Айде, айде, нали сме съседи, само за по едно кафе ще влезем. Нали със захар го пиете? Аз защото без захар хич не го обичам. А пък с курабийки много добре влиза. Я, на боб ли мирише тука? Ние щото не сме обядвали.” Мислех си и Гош да водя, ама все си мисля, че може да не им хареса туй… Затова само го завивам хубавичко вкъщи.

Всичко е наред, ама… Напоследък сякаш повече хора във входа си сложиха шпионки… И почват май по-често да отсъстват от вкъщи, не знам защо така. Звъня, звъня, а никой не отваря. Дебна, пак нищо. Мисля да пробвам съседния вход.

Абе, каква е тая държава, питам аз! Не, бе, кажете ми! То скандали, то подслушвания, то ДАНС, мене вече ме е страх да изляза, бе!

Не се шегувам! Чух по една кабелна телевизия, че имало на покривите на блоковете едни неща, дето те записват кога излизаш и къде ходиш и с кого се срещаш! И на един голям екран всичко следят! Да, бе!

Затова аз взех мерки. Първо си извадих шлифера и ходя само с него, даже и да е топло. Само не знам защо като минавам през някой парк, жените нещо бягат от мене – какво, не са виждали шлифер ли, к’во ли? Вярно, че е поизтъркан и има кръпка на задника, ама к’во? Айде, както и да е. И шал си слагам, и шапка, и слънчеви очила. Че имало и сателити отгоре, дето гледали кой какво прави. А аз съм известен вече, знаете. И обувалките ми се харчат. И конкуренция имам. Трябва да внимавам.

Най-добре обаче се пазя от два дена. Измислих идеално прикритие – направих си шапка от листа! Да, бе, като я сложа, отгоре приличам на храст! И само трябва да внимавам по-бавно да вървя, че все пак храстите не ходят по принцип, нали. Макар че имало и такива, четох във вестника. И сега вече съм неуловим! Е, гледат ме подозрително хората по улицата, ама те са прости – тях сателитите ги записват, а ония неща на блока сигурно и пломбите им виждат!