Крачун Змейски

За конфликтните интереси и тракторите

Крачун — Mon, 06 Apr 2009 13:00:56 +0000

Онзи ден имах среща с електората и ме питаха какво мисли Партията за тоя закон – за конфликта на интереси. Аз идея си нямам за какво става на въпрос, обаче за такива случаи имаме указания.

- Ние, като дойдем на власт, няма никакви конфликти да има. Нито по улиците, нито за хляба, нито за интересите! Не трябва така, с конфликти. Лошо е, разберете. Нашата цел е…

И почвам да рецитирам програмата на Партията, дето я знам наизуст. Туй са указанията – като те питат нещо, дето не го знаеш, усучи го малко, па после почни по програмата, която я знаеш цялата. Така няма как да се объркаш, а и агитацията си върви. А хората, да ви кажа, са прости. Ще ме извинявате, ама тъй си е. Лесно е да ги усучеш и да ги оплетеш работите тъй, че накрая за тебе да гласуват.

И така, мина срещата, а аз викам да прочета за тоя пусти закон. Ама то голяма простотия, бе! Аз, да стана министър на транспорта примерно, а пък да декларирам, че примерно брат ми има строителна фирма и да не му давам да направи еди-коя си магистрала. Е, как няма да му я дам? Ще я направи, и още как! Кой друг ще му даде на брат ми нещо по-така, ако не аз? Нормално!

Така беше и на село. Примерно, търси съседът да наеме трактор. Какво правим? Веднага намирам някой авер с трактор. Отивам при съседа и му казвам, ама на уше, все едно тайна: „Да знаеш, намерих едно аверче, дето ще свърши работата за половин ден. И не взима много, а пък тракторът е немски!”

Разбира се, аверчето взима доста, а част от парите идват на мене, нали съм уредил работата. Малко претупваме, че иначе как се свършва за половин ден и така. Някой ще каже – съседът не е доволен. Напротив! Доволен е! И знаете ли защо? Защото той не познава други хора с трактори, ето затова! Каквото му кажеш, той вярва – като електората. Защото е глупав. И затова той си остана на село, а чичо ви Крачун сега е в града и прави политика!

Националният празник

Крачун — Tue, 03 Mar 2009 08:32:27 +0000

Днес ще се напия! Патриотично ще се напия!

„Миииила Роодинооооо!” А, така! Велики сме, беее! Всичките сме били и пак ще ги бием! И на война, и на футбол, и по кисело мляко!

Днес е славен ден, братя и сестри. Знаете ли какво ми подариха вчера? Бельо с цветовете на националното знаме, бе! Да, бе – гащи и потник, бяло, зелено, червено. И лъвче на… Да кажем, на интимно място. Някои ще кажат не трябва така, знаме, туй-онуй, ама все пак не аз се облякох в такава рокля нали? (Оххх, ама под тая рокля какво се виждаше…. Лиги ми текат и лъвчето ми става цял лъв и му иде да ревне!) Та, не съм първият аз. А пък и каква по-голяма национална гордост от това да се облечеш в знамето, бе?!? А? Ня-ма!

Та, седя си днес по бельото и се чеша по корема (да не помислите по лъвчето) и чакам салатката. Ех, че е хубаво да си българин! Сълзи ми идат на очите, бе! Туй Вазов, туй Крум Страшни, туй… Абе, останалите там. Това е! Никой друг като нас нямаа!

И ракията е домашна. Няма по-хубава. Какви са тия уискита и коняци и тем подобни педерастки истории. Хубавата българска ракия е единствена! Затова съм горд, че съм българин!

Айде, оставям ви сега, да видя жената докъде е стигнала със салатата и да почеша Гош зад ушите. Той е щастлив – и на него му сложих трикольор на зурлата!

Това съм аз, Крачун Змейски от вашата Партия! Идат избори, затова трябва да знаете, братя и сестри, кой е вашият кандидат! Крачун Змейски – патриотът!

Позиви и протести

Крачун — Fri, 16 Jan 2009 16:42:15 +0000

Обичам протестите! Знаете ли защо? Защото на тях има много хора, не всички знаят защо са там, но пък всички са, тъй да се каже, развълнувани. И именно това е мястото за началото на политическата дейност на чичо Крачун!

Сега ще ви обясня. Нали ви казах, че ще влизам в политиката? Е, не съм се отказал. Само че ми трябваше партийка. Ама понеже е трудно да си направя моя (пък и разходи са това, ей!), реших да се присъединя към някоя готова. Аз затова и се позагубих напоследък, много работа имах. Трябваше да проуча туй-онуй и да намеря някоя малка партийка, дето мога по-лесно, тъй да се каже, да се издигна. Мдааа…

Та, записах се за член. За да няма пропаганда, няма да ви кажа коя е партията. Ще й викам само Партията. Не е голяма, тъкмо каквато я искам. И веднага станах активен. Предложих да напечатаме такова де, позиви. Чувал съм аз за тези работи. Викам – дайте пари, аз ще ги напечатам, пък като дойде протеста, ще ги разпространим. Тъкмо там ще има много хора. И ги убедих.

Е, парите не ги дадох всичките за позиви, де. Прибрах малко за мен – нали все пак съм политик, бе! Може ли да не си взема такова… комисионна?!? Не-мо-же! Ако не си взема, не ставам за тая работа.

Ох…. Добре де! Никакви пари не съм дал! Аз измислих как ще изглеждат позивите и с жената седнахме и за две нощи ги написахме. Що да давам пари, като и аз мога? То, дето се вика, икономия трябва, особено в криза! Пък паричките прибрах, да си имам. А и листовките станаха стилни! Нали?

(Използвах едни стари етикети за тетрадки на Въчо – бяха ми дали поне няколкостотин от един цех преди време. Ама то Въчо толкоз тетрадки не е имал и те останаха.)

Та, след туй трябваше само да чакам протеста. Като видях обаче колко полиция има, викам „Ааа, не! Аз там не отивам! Може да е опасно.” И само отдалече поразпръснах малко позиви. Наоколо, тъй да се каже, без да се доближавам. После се изнесох по-бързичко. Ама разпространих листовките – барем нещо клъвне.

Това е то политиката – понякога е трудна, но аз съм се заел да вляза в нея и ще вляза!

Дайте парите насам!

Крачун — Tue, 02 Dec 2008 17:57:45 +0000

Какви са тия хора, управляващите, не мога да разбера. Как така няма да усвояват пари от Европейския съюз, бе? Абе, да ги бяхте откраднали поне бе, като не можете да строите пътища!

Седя, цъкам с език и се чудя. Аз да бях – стотинка нямаше да оставя невзета. Че може ли така? Не влязохме ли, за да цицаме, бе?!? А?!? Аз лично тъй го разбрах тоя съюз – влизаш и лапаш!

Явно не могат да цицат и това е. На, ако бях аз, това е друго. Всичко, дето ми се полага, щях да си го взема, че и още да искам. Ама не всеки е умен като чичо ви Крачун, да го…

Но аз имам решение. Помните ли, аз отдавна си мисля да вляза в политиката. Е, мисля, че е време. Отдавна си го мисля аз, ама да видим. Нищо още няма да кажа, че знае ли се, то за такива неща малко потайност трябва. Ама ще вляза, може и в Парламента да вляза. Не могат ме спрат. Отивам и това е – с дисагите при това. Всичко, дето има за усвояване, чичо ви ще го усвои, ще си го прибере в чувалчето и туй си е – сигурна работа.

Айде, още е рано сега за агитация, ама като му дойде времето, нали знаете. Така хубаво ще ви го наагитирам, че няма да разберете откъде ви е дошло, тъй да се каже.

Обещавам, че като дойде нашата партия на власт… Ама не, рано е. Да не си издавам тактиките и стратегиите, че и противници имам, политически де, нали знаете… И те дебнат! Пък изборите не са далеч…

Как да изкараме зимата

Крачун — Sat, 15 Nov 2008 12:51:59 +0000

Спряха ни парното, да ги…! Да бе, аз затова не съм писал скоро – не се задържам вкъщи, ама ей сега ще ви разкажа за това.

Не сме били плащали. Ми… То да не сме само ние, бе? Ама както и да е, трябва да мислим какво да правим на студа, че не си е работа. Аз обаче го измислих! (Мани, мани, много съм умен, знам…)

Ето какво правим, значи. Всичко е по план:

Първо се завиваме през нощта с много одеяла и спим с жената с палтата си, а аз си слагам и един дъждобран, че казват найлонът те карал да се изпотяваш. Жената вика, че й шумоля, ама аз и викам да мълчи и тъй.

Второ, не отваряме прозорците. Проветряване, чист въздух – лигавии! Всичко ще е затворено! И вратите не се отварят широко, като влизаш и излизаш – само колкото да минеш, и то откъм рамото се мушваш, не с шкембето напред, че повече място заемаш тъй!

Трето – съседите! Те, нали са прости, като нямат парно, и си пускат печки. То и ние имаме печка, ама нали токът се плаща, бе! Ама те са глупави. Затова се сприятелихме с тях и им ходим на гости през деня! Не е ли гениално? А? Даа, такъв съм си.

Вярно, в началото не бяха много доволни, мръщеха се малко, ама аз все викам: „Айде, айде, нали сме съседи, само за по едно кафе ще влезем. Нали със захар го пиете? Аз защото без захар хич не го обичам. А пък с курабийки много добре влиза. Я, на боб ли мирише тука? Ние щото не сме обядвали.” Мислех си и Гош да водя, ама все си мисля, че може да не им хареса туй… Затова само го завивам хубавичко вкъщи.

Всичко е наред, ама… Напоследък сякаш повече хора във входа си сложиха шпионки… И почват май по-често да отсъстват от вкъщи, не знам защо така. Звъня, звъня, а никой не отваря. Дебна, пак нищо. Мисля да пробвам съседния вход.

Мерки за сигурност

Крачун — Sun, 05 Oct 2008 20:22:55 +0000

Абе, каква е тая държава, питам аз! Не, бе, кажете ми! То скандали, то подслушвания, то ДАНС, мене вече ме е страх да изляза, бе!

Не се шегувам! Чух по една кабелна телевизия, че имало на покривите на блоковете едни неща, дето те записват кога излизаш и къде ходиш и с кого се срещаш! И на един голям екран всичко следят! Да, бе!

Затова аз взех мерки. Първо си извадих шлифера и ходя само с него, даже и да е топло. Само не знам защо като минавам през някой парк, жените нещо бягат от мене – какво, не са виждали шлифер ли, к’во ли? Вярно, че е поизтъркан и има кръпка на задника, ама к’во? Айде, както и да е. И шал си слагам, и шапка, и слънчеви очила. Че имало и сателити отгоре, дето гледали кой какво прави. А аз съм известен вече, знаете. И обувалките ми се харчат. И конкуренция имам. Трябва да внимавам.

Най-добре обаче се пазя от два дена. Измислих идеално прикритие – направих си шапка от листа! Да, бе, като я сложа, отгоре приличам на храст! И само трябва да внимавам по-бавно да вървя, че все пак храстите не ходят по принцип, нали. Макар че имало и такива, четох във вестника. И сега вече съм неуловим! Е, гледат ме подозрително хората по улицата, ама те са прости – тях сателитите ги записват, а ония неща на блока сигурно и пломбите им виждат!

Само едно ме притеснява – ако все пак ме засекат, дали могат да ми видят боксерките, на които пише „Големият е по-добър”? Туй все пак е тайна, не искам да се хваля, та… Дано не виждат чак толкоз. Пък и то листата ми пазят. Може да взема точно на чатала да си сложа повечко листа, така няма да ми гледат бельото и ще съм съвсем като Джеймс Бонд!

Известен съм, бе!

Крачун — Fri, 05 Sep 2008 17:59:30 +0000

Чичо ви Крачун е станал популярен, да знаете! Даже аз самият не знаех колко съм бил популярен, да му се не види!

Цъкам си аз днес из Vbox, зяпам туй-онуй, докато чеша Гош зад ушите (той ми седи в краката и ми ги топли. Сладур!) и какво да видя – моите десет реплики за свалка, направени на клип! Лелее, викам си, какъв съм бил велик! Вече ме цитират, бе! Аз, тъй да се каже, още малко ще стана авторитетен ли, авторитарен ли, там както се казва… Не, автономен!

Абе, голяма работа съм! Звъня на Доцо да му се похваля, викам жената, целувам Гош по зурлата, отворих си една домашна ракия, пратих жената да реже салата в кухнята и се кефя, значи. Жената се пули, вълнува се нещо, а аз й викам: „К’во се маеш, ма? Аз вече съм известен, тъй че не ме ядосвай! Бягай да правиш салатата!” – и я удрям по задника, за по-автономно.

Сега ще видят всички! Не било подходящо за Vratovrazka.com, така ми писаха - на, тука. Да бе, да! Не било, ама на – за Vbox щом става, значи е много хубаво даже! Смятам да напиша книга, сериозно ви казвам. Велик ще стана и всички ще ми викат „господин Змейски” и няма да смеят да ме погледнат в очите. Аахх…

Е, малко криво ми стана, че в туй клипче ли, филмче ли, там каквото е, не го знам, нищо не се казва за чичо ви Крачун. А нали аз съм ги измислил тия реплики, бе! Аз, Крачун Змейски! Не е сякаш много хубаво така, ама… айде, какво да направя. Поне знам, че ме харесват хората!

Ето го и клипчето, да видите. Музичката много ми харесва, ще знаете. Много добре влиза с ракийката, само жената да не се моташе толкова много със салатата. Ех, това е живот. На, пускам си го пак:

Бях на опера!

Крачун — Fri, 29 Aug 2008 18:51:06 +0000

Понякога са ми казвали „простак”. Знам, че това ви звучи невероятно, ама е така. Веднъж един ми беше казал, че за мен операта била само спирка на градския транспорт. Викам му: „К’вооо?” И млъкнах, толкова ядосан бях, че не му казах нищо повече. И оттогава операта ме човърка.Викам си, трябва да отида. И онзи ден най-после взех билети за „Травиата” (не било „Тревата”, както преди бях чувал, объркал съм се бил. Ама на всеки се случва!)Жената ми сумти преди операта нещо. Питам я: „К’во, ма?” Тя вика, че не й се ходело, чувала била, че било дълго. Аз й викам: „Ще стоиш и ще ти хареса даже! Това е култура!” После ми вика, че нямала какво да облече. Вика ми: „Ще си сложа шапката с пауново перо, а?” Аз: „Абе, все ми е тая, каквото щеш сложи.”

Вече сме в операта. Сядаме, а до нас някакъв мъж чете нещо. Питам го какво е. Той едва-едва ме поглежда и казва: „Програма”. А, така значи. Добре, добре, щом и програма има, значи всичко е точно, няма много да се бавим. Междувременно се оглеждам, дано да видя някой познат. Че после ще има да разправя как ме е видял в операта!

Началото нещо много скучно ми се видя. Нищо не говореха, само пееха, и то на италиански! Викам: „Аз ако знаех, че ще е тъй, нямаше толкова пари да дам, бе!” – ама така го викам, че да ме чуят наоколо, нали човек трябва да си защитава правата, бе?!? Някой ми изшътка. По едно време чух някаква мелодия, дето съм я чувал другаде, и викам, то явно и такава, известна музика има тука, може и някой попфолк да пуснат даже; ама тя свърши и на мене пак ми стана скучно.

Някой отзад по някое време бута жена ми: „Извинете, може ли да си махнете шапката? Пречи ми да виждам.” Тя тръгва да я маха, ама аз я спирам и се обръщам назад: „Ами, премести се, като ти пречи, ма!” И поглеждам строго жената: „Нищо няма да махаш.” Отзад нещо протестираха, ама аз им изшътках.

По едно време пуснаха завесата, пляскахме и светнаха лампите. Викам на жената: „Айде, свърши, айде да си ходим.” Ставаме, ама аз се сещам, че искам снимка за спомен и давам на жената телефона си (нали е с камера!), да ме снима. Сядам на седалката, подпирам си брадичката, за по-интелектуално, и тя ме щракна. Ей, това е! Вече и доказателство имам за това колко съм културен.

Излизаме, ама гледам, че хората не си тръгват, мотат се нещо, ходят до тоалетната. Викам на жената: „Тука има някаква далавера. Сигурно дават нещо безплатно след операта.” И чакаме. Пък то имало още опера! Туй било почивка само! Антракт ли, анорак ли, какво беше там. Уф, пък аз мислех, че е свършило.

И после нищо не помня. Жената ме бута по някое време и вика: „Хъркаш! Събуди се!” Аз се стряскам, обърсвам си лигата и се оглеждам. Пак пеят и пак на италиански! Мамка му! Викам на жената: „Айде, явно няма да се научат. Давай да си ходим.” И ставаме. Понеже сме по средата на реда, бая се поблъскахме, аз настъпих няколко човека, ама като са с такива дълги крака, защо ходят на опера? Измъкнахме се по живо, по здраво и се прибрахме вкъщи. Тъкмо не чакахме да си тръгнем с останалата публика, че знаете ли каква навалица щеше да стане в автобуса?!?

На море на балкона

Крачун — Sun, 03 Aug 2008 09:45:09 +0000

Човек да не прочете едно списание, ей… Нали помните, че бях кандидатствал за автор във vratovrazka.com? Е, откакто ме отрязаха, реших да не ги чета, ама пусто любопитство. Отварям аз днес списанието и гледам рецепта как да си направим море у дома. То аз може и на море да ходя по-нататък, ама защо да не си го направя сега вкъщи? И почнах да чета…Всичко направих както трябва. Нищо, че дупките в балкона не станаха от първия път и сега са пет, а не две. Ама… Нещата се прецакаха. Съседите, тъпаците, вместо да тропат, както трябва (аз и сценарий им бях раздал), някакви се обадиха в полицията! Идиоти! И… както си седя аз с краката в легена, идват двама полицаи и започват да ми обясняват, че има оплакване срещу мен. Както си говорят с мене на вратата, а аз стоя по плувки и слушам и ми иде да се развикам, от банята се чува грухтенето на Гош. Единият полицай ме поглежда и вика:

- Това прасе ли е?- Къде? – аз го гледам опулено, а Гош повтаря грухтенето.

- В банята ви.- Аааа – аз се разсмивам. – Не, бе! Вие пък. Това е жена ми. Тя така си говори – и продължавам гръмко да се смея.Размина ми се с предупреждение. Отсега нататък на нищо не вярвам!

Изгорях на потник!

Крачун — Sat, 12 Jul 2008 07:51:53 +0000

Било селско. Абе, да ви… Какво да направя, бе?

Бях на село. Един авер искаше да му помогна да си почисти кочината на прасето. Аз не че толкова съм услужлив, да да, да се вдигна да отида заради едното приятелство. Човек трябва винаги да има изгода! Та, тоя приятел ще го коли прасето по-нататък, към есента. И ще ми даде едно-друго, я сланинка, я бут някой. И така ще затворя устата на жената, която все за свинско реве и гледа Гош лошо.И по най-голямото слънце ние стягаме кочината. То аз много не помагах, да ви кажа. Ама то и това си е изкуство! Я ще кажа: „Чакай да поседна, че ме заболя кръстът”, я ще подхвана някоя сериозна тема. Защо ли? Ами, представете си аз и моя авер примерно местим дъски. И аз казвам: „Това правителство ни *** майката, значи!” Той нищо не казва, обаче аз продължавам: „Не, бе, така е! Как да не съм прав? Виж например сиренето. Ти кога си ял толкова скъпо сирене? Или виж… корупцията!” И понеже такива сериозни теми няма как да се обсъждат, докато пухтиш, спирам уж за малко, изправям се и почвам да се обяснявам: „Ето и тоя Фронт за инфраструктурата. То не бяха далаверки, то не бяха…” И така няколко минути. Преди да стане подозрително, почвам пак да помагам, помагам малко и подхващам пенсиите. Да, такт се иска, такт!

И така изгорях. Бях с една тениска без ръкави и тъй бая наширочко изгорях. И сега, като тръгна по потник, всички ме гледат и се подсмихват. А аз какво да направя, като ми е топло, бе?

Тя жената вика, че тоя лелен панталон, дето го взех от Въчо, че му го бяха подарили за абитурнитенството, а му беше голям, хич не вървял с потник. Е, хубаво, ама на мене ми е топло! И ще си ходя както си искам! Само дето потникът е с по-тънки презрамки и се вижда хубаво разликата ми от другия потник. И в автобуса например ме зяпат. Ама и аз не оставам длъжен – и аз зяпам! Човекът е работил, а те… Лесно ли се обсъжда корупцията на 40 градуса, бе?

Накрая ми дойде гениална идея: до края на лятото ще си ходя с потника, с който бях, като изгорях! Я да ви видя сега как ще разберете, че съм изгорял!