Вече имам телефон с камера. Всъщност до вчера изобщо нямах телефон, какъвто и да било. Преди да пре**а Доцо, ползвах неговия телефон, ама сега, когато захванах моя бизнес с обувалки, вече няма как. Трябва ми телефон и това си е.

За да не се набутам, казах на Въчо да ми намери някакъв по-евтин и той ми носи от заложна къща някакъв. Има и камера! И почна Въчо да ме учи кое как. По едно време ми вика: „Абе, тате, вземи да се научиш как да си въвеждаш номерата в телефона, бе, стига си ги преписвал от тоя тефтер!” Аз викам: „А, да, сега ще губя време да въвеждам…” Ама айде, да не му скърша хатъра на момчето, дадох му да ме понаучи.

Добре, ама и друг проблем имам. Купих си една мелодия от Интернет. Да бе, чича ви е модерен! Със sms при това. Една класическа си взех – „Радка пиратка”. Напомня ми за когато бях по-млад и буен, ееех… Обаче се чудя. Радка е добре, ама имам на телефона една друга мелодия, която много ми харесва името й и не знам коя от двете да си сложа. Тая, дето ми харесва от телефона, е „Токата и фуга в ре минор”. Сега ще ви обясня защо ми харесва.

Аз съм артистична, културна натура. Обичам музиката. Много я обичам, мамка му! И тая песен ми звучи много, както казват сега, „арт”. От една страна, токата. Аз токи обичам. На колана токата ми е знайте ли каква хубава – с някакъв надпис и около него блестящи камъчета. То по целия колан има бляскави работи, де. Ама да не започвам да ви говоря за стил, че ще стане дълго.

От друга страна – фуга. Ето го съчетанието между модата и строителството, какво по-арт? Това е, както казват по телевизията, да разчупиш шаблона! Да, разбирам ги аз. (Само не разбирам защо едното е „тока-та, а другото не е „фуга-та”, ама може в телефона да е грешката.)

И така, чичо ви Крачун вече е в крак с времето. Готов съм за подвизи и най-вече за печалби! Можете да ме намерите по всяко време на новия ми телефон и да си поръчате обувалка! (Реших все пак да ми звъни с Радка, все пак пари съм дал за нея!)