Айде, да сложим една цензура. Мен не ме е срам да си го кажа, ама на, да не речете „У, тоя простак!”

Вече съм сам в големия бизнес. Реших, че не ми трябва да нося на гърба си разни Доцовци. Постоях с него, постоях, че реших да правя собствен бизнес. Идеята ми е толкова гениална, че чак сам седя и се чудя бива ли да съм толкоз умен!

Обувалки „Крачун”!

Нали Доцо търгува с обувалки? Е, аз викам, ще взема адресите на тия, дето купуват от него, ще отида при тях и ще им предложа на много по-ниска цена моите! Започнах всичко в тайна, с няколко човека, дето тайно в един цех изработиха няколко портотРипа. Да. Срещу една ракия (дето я бях разредил, да не съм прост!) ми ги направиха, десетина бройки. Отивам аз в първия магазин за обувки, показвам една обувалка и намигвам закачливо: „Там, откъдето идва тази, има още много!” и повдигам вежда като Робърт де Ниро.

В началото малко странно ме гледаха, к’во ли си викат, „къв е тоя”. Ама аз не се отказвам. Започвам да им говоря колко по-евтино ще им излезе и те почват по-добре да гледат.

А да знаете за какви обувалки иде реч! От вътрешната страна, тая, дето се пада откъм крака, пише със златни букви „Крачун”. А от външната, дето е откъм хората, има по някоя мисъл, пак със златни букви написана. И да не мислите, че е от някоя дебела книга? Не, от мене е мислата! Даже обмислям да пусна и упътване как точно да се обръщаш с гръб към хората, докато се обуваш, и как да повдигаш леко и „незабележимо” крак – така, че най-добре да се види мисълта! А? Нали? Нали е гениално?

Ето и няколко от мислите:

Към жени:

„Сладурче, от тук, долу, имам пИрфектна гледка към под полата ти!”

„Виждаш ли ми дължината? Собственикът ми има и други работи с тая дължина…”

„Ако искаш да ти дам телефона си, сритай ме леко на тръгване!”

Към мъже:

„Ципът ти е разкопчан! Шегувам се. Направо е скъсан.”

„К’во ми четеш по обувалката бе, ей!”

А? Нали? Далече ще стигне чича ви, ще знаете!

Даже мисля да си взема последната заплата от Доцо, преди да е разбрал, че съм го пре***л!