Когато тръгнахме от село, жената вика да заколим Гошо и да си вземем буркани за града. Аз й викам: „Ти луда ли си, ма?!? Как тъй аз ще заколя Гошо?!?” Вярно, обичам пържоли, ама не от Гошо. Гошо ми е приятел. Имам го от малко прасенце. Купих го на далавера – на един познат му трябваха пари и спешно искаше да продаде Гошо. В началото искаше бая пари, ама аз като усетих, че бърза, го попритиснах и почти без пари взех Гошо. Ей затова го обичам моя Гошо! Всеки път, като го видя, се сещам колко изгодно ми излезе и ми става едно радостно.
И не е само това – аз се съветвам с него. Говорим си. Тъй, де… Аз говоря, а той ме гледа разбиращо и отговаря с грухтене, хайванчето. Ама ми е умен!
И аз смятах да го коля – нали затова са прасетата! Ама не мога, бе! Обичам го! Като отида при него и като ми грухне, как ще му тегля ножа? Жената вика „Коли го, че няма какво да го правим, като отидем в града!”, а аз й викам: „Че аз по-скоро тебе ще заколя, ма! Как така ще коля Гошо?!?” И викам: „Ще го взема с мен”. Малко ли хора гледат я куче, я котка в града? Пък риби да не говорим. Що да не си гледам Гошо вкъщи?
Малко трудно го накарах да се качи на задната седалка на ладата. Не ще, бе! Казвам: „Айде бе, Гошо, качи се, бе!”, той грухти. Повтарям: „Айде, бе, да не те заколя!” Той пак грухти. Накрая го добутах до седалката и той… Пак грухти. Жената през целия път мрънка. Миришел й Гошо и си завирал муцуната във врата й. „Трай, ма!” – викам аз и карам. – „Голяма работа, радва ти се Гошо. Какво, в багажника ли да го сложа?!?”
По едно време ме спира катаджия. „Що, бе?” – питам. Имал съм един повреден фар. Че какво? Да не е тъмно нещо? Ама тоя, като видя Гошо, съвсем забрави за фара. Вика, че не можело така да го возя, че ще вземе да мърда и ще ми пречи да карам. „Няма, бе!” – викам. Накрая се разбрахме де. Имах едни 50 лева на лесно, пъхнах ги през прозореца, намигнах на катаджията и той ме пусна. И така пристигнахме с Гошо в града. Сложих му паница с ярма в банята. Когато е по-топло, го държа на балкона, ама като стане студено, го прибирам в банята. По едно време, докато Гошо беше на балкона, тия досадници съседите ми викат, че им миришел. Кой, бе? Моят Гошо ли мирише? Напсувах ги и им казах, че те миришат. Сега Гошо си спи в банята. Сутрин рано ме буди, като завира муцуна в мен. Сладур! Много си го обичам моя Гошо!
