Снощи се върнахме от прасето. Малко се заседяхме. Викам на жената – така и така тука има храна, дай да постоим повечко. Вкъщи като се приберем, трябва да купуваме храна, а тука си има. И ток няма да плащаме за тия няколко дни. И останахме. То, домакините май накрая малко искаха да си ходим, ама аз се правя на неразбрал и повтарям колко е хубаво у тях. Това е голяма тактика, ще знаете. Ком – пи – ли – мен – ти! Без тях не може. И си стоим. Ама вчера вече трябваше да си ходим – пържолите започнаха да свършват и аз се притесних, че няма да останат да си вземем за вкъщи. И викам, айде да си ходим, че да не могат да ни кажат „Няма вече какво да ви дадем от прасето”. И така, взехме едно-друго и сега една седмица няма да пазаруваме. Обичам да ме канят на прасе!

И Гошо не беше скучал, докато ни нямаше. Като се върнахме, гледам, че се разхожда наш Гошо из къщи и бута тоалетната хартия пред себе си. Взел я от банята, където спи, и си играе. Цялата къща беше направил в хартия, ама аз не му се сърдя. Жената вика как щели сме да чистим сега, а аз отговарям: „Ще чистиш и няма да се караш на Гошо!” Тя вика, че две рула хартия отишли. Ама аз не се впечатлявам, аз тоалетна хартия не ползвам.