Уважаеми г-н Змейски,  

Благодарим Ви за писмото и за проявената инициативност. За съжаление трябва да Ви откажем – материалът Ви не е подходящ за http://www.vratovrazka.com. Желаем Ви успех! 

Поздрави,Vratovrazka.com   

Това получих вчера. Е, как може така? Айде, ще им…Как може съветите за сваляне на мадами на Крачун Змейски, когото на село наричаха „Пу, Крачун”, да са неподходящи? („Пу” е съкратено от „Пу, да не го урочасаме, какъвто е гиздав!”)  

Има някаква шашма тук. Подозирам, че някой нарочно ми пречи да стана известен писател. Сигурно секретарката не е показала писмото със статията ми на главния редактор. Няма друго обяснение!  Много се ядосах, право да ви кажа. Жената ми вика: „Какво ти е, бе, Крачуне?”, а аз й викам: „Мълчи, ма! Я дай една ракия и нарежи салатата, че…” 

Пия си вечерта и си мисля: пак ще стана автор аз, ама по-нататък. Гледам последния домат в чинията, пия и си мисля. Все нещо трябва да захвана, вече свършват парите от къщата на село, дето я продадох, за да дойдем в София, а трябва да се живее някакси.

И викам: „Жено! Салата!” Тя не чува. Аз пак: „Жено, ма! Глуха ли си?” Пак нищо. Ставам и отивам към кухнята. В коридора се спъвам в едни гуменки. Ритам ги да не ми пречат и вижда, до тях обувалка. А, ето какво! Един приятел, Доцо, търгува с обувалки, внос от Китай. Що не взема да се присламча към него, да стана бизнесмен? Лошо ли ще ми е, ще взема каквото мога, а после може и сам да си направя фирма!