Вече съм тук!
Дойдох. И аз като хората. И аз в Европа. И няма защо да ме гледат отвисоко или да ми се правят на интересни! Имал съм нужник в двора, да-да! Вече нямам! Защото нямам и двор – преместих се в Града! При културата. Ех, как ще я щипна по задника тая култура и как ще й поръчам една шопска…
Голямо нещо е това европейската култура, но вече и аз го разбрах. Пия чай „Туининкс” и кафе „Експресо”. Купувам си „Диор” от кварталния магазин и се чудя какво е това място, където е роден тоя човек – Кутюр! Ми да, викат, че Диор бил „от Кутюр”! Сигурно е някое много хубаво място… Ама и аз ще отида някой ден там, нали вече няма граници.
Също така се научих да ходя на театър. Ама много хубаво било, бе! Само едно не мога да разбера – защо пред театъра не се продават пуканки. Уж цивилизация, уж град, уж всичко има, пък едни пуканки няма кой да даде. Аз много обичам, като гледам театър, да седна, да извадя пуканките и да хрупам като американец. Ама не съм глупав – като разбрах, че няма пред театъра, вече си нося от къщи. Жената ги пука, за по-евтино. Само дето вече почват да ме гледат накриво, че взимам билети със студентската книжка на сина. Веднъж викам на тая, дет проверява билетите: “К’во, ма? Не вярваш ли, че съм студент?”
Лелее, пък какво уиски има в града! Европейска работа. Едни Джак – не знам си кой, едни неща… И, да ви кажа, правя едно домашно лекарство, дето с уиски става много по-добре, отколкото с ракия! Мажеш си гърба, ако си се сецнал, и ставаш като нов! Чудничко! И в супера тоя Джак винаги е с намаление, за два лева!
И науката! Науката е много важна. Тя е слънце, както е казал народът. Съвсем скоро разбрах, че на БАН не му е паднало „я”-то от „Баня”. (То и преди се чудех каква е тая баня, дето пишат, че имало учени в нея, сякаш обикновените хора не се къпят и ходят кирливи, ама сега вече знам!)
А, да, като казах „кирливи”, и се сетих. Подариха ми един одеколон, чудесен. Като се изпотя, само слагам малко под мишниците и замирисвам на гюл! Да знаете колко вода и сапун се пести така!
Та затова аз съм „за” Европата. Много по-добре сме сега, отколкото преди. И градът е по-хубав от полето, където само копахме. Беше една простащина, един провинциализъм, едно невежество… Сега вече и за интелигентните хора като мен има живот и светло бъдеще. Всичко е по-хубаво, даже компотите станаха по-добри тая година! (Нищо, че съседите се оплакваха, че много им димяло, като ги варихме пред блока – иди, че им обяснявай какво е това компот и колко е хубаво, когато нацепиш безплатно дърва от близкия парк!)