Било селско. Абе, да ви… Какво да направя, бе?

Бях на село. Един авер искаше да му помогна да си почисти кочината на прасето. Аз не че толкова съм услужлив, да да, да се вдигна да отида заради едното приятелство. Човек трябва винаги да има изгода! Та, тоя приятел ще го коли прасето по-нататък, към есента. И ще ми даде едно-друго, я сланинка, я бут някой. И така ще затворя устата на жената, която все за свинско реве и гледа Гош лошо.И по най-голямото слънце ние стягаме кочината. То аз много не помагах, да ви кажа. Ама то и това си е изкуство! Я ще кажа: „Чакай да поседна, че ме заболя кръстът”, я ще подхвана някоя сериозна тема. Защо ли? Ами, представете си аз и моя авер примерно местим дъски. И аз казвам: „Това правителство ни *** майката, значи!” Той нищо не казва, обаче аз продължавам: „Не, бе, така е! Как да не съм прав? Виж например сиренето. Ти кога си ял толкова скъпо сирене? Или виж… корупцията!” И понеже такива сериозни теми няма как да се обсъждат, докато пухтиш, спирам уж за малко, изправям се и почвам да се обяснявам: „Ето и тоя Фронт за инфраструктурата. То не бяха далаверки, то не бяха…” И така няколко минути. Преди да стане подозрително, почвам пак да помагам, помагам малко и подхващам пенсиите. Да, такт се иска, такт!

И така изгорях. Бях с една тениска без ръкави и тъй бая наширочко изгорях. И сега, като тръгна по потник, всички ме гледат и се подсмихват. А аз какво да направя, като ми е топло, бе?

Тя жената вика, че тоя лелен панталон, дето го взех от Въчо, че му го бяха подарили за абитурнитенството, а му беше голям, хич не вървял с потник. Е, хубаво, ама на мене ми е топло! И ще си ходя както си искам! Само дето потникът е с по-тънки презрамки и се вижда хубаво разликата ми от другия потник. И в автобуса например ме зяпат. Ама и аз не оставам длъжен – и аз зяпам! Човекът е работил, а те… Лесно ли се обсъжда корупцията на 40 градуса, бе?

Накрая ми дойде гениална идея: до края на лятото ще си ходя с потника, с който бях, като изгорях! Я да ви видя сега как ще разберете, че съм изгорял!