Утре трябвало да размишлявам. Защо, питам аз? Защо точно утре? Ами, че аз всеки ден размишлявам.  

Обикновено го правя рано сутрин. Преди да е станала жената. Гошо ме буди и аз ставам, преди да са се събудили съседите. Само така мога спокойно да изсипя кофата с боклука през балкона, иначе само врякат. Та, като свърша тая работа, отивам в банята, сядам на тоалетната и почвам да размишлявам. Най-често гледам пукнатината на тавана и мисля. После пускам водата. И така – всеки ден. Какво ще ми казват те кога да мисля? Аз съм си го измислил вече – знам, че ще гласувам за наш’те. (Обещаха ми разни работи, ама няма да ви казвам, че е тайна. Пък и ми дадоха само половината, казаха: „Другите 50 лв. чак в понеделник”…)  

То май най-добре щеше да е да се бях и аз кандидатирал, ама на. Не се сетих навреме и сега другите ще си уредят животеца, а аз ще лапам мухите. Ама пък точно тая сутрин, както си размишлявах и се чудех дали през пукнатината мога да видя съседката отгоре, докато се къпе, го измислих! Депутат ще ставам. Даже може и евродепутат. И вече не ме е яд за тия избори, нека да дойдат другите и ще видите вие как чичо ви Крачун и той ще се уреди!