Не мога да разбера какви са тия хора гражданите! Излизам вчера из града с гумените си ботуши – нали наваля сняг и трябваше тях да обуя, че иначе, като ми се намокрят чорапите, миришат три седмици, даже и да ги пере жената. А гумата пази. И, значи, вървя си аз по центъра и търся къде има намаления, не че нещо ще купувам, ама на, ей така, да погледам.

Вървя си аз, а всички в краката ме зяпат. Не мога да го разбера това! Не са ли виждали гумени ботуши, какво ли… Гледат, сочат с пръст, усмихват се, като мислят, че не виждам. Да, да, не виждам! Вярно, че малко се бях поокалял, ама да ме гледат така… Те не знаят ли колко практично нещо е това гуменият ботуш? Можеш през река да минеш с него, в кал да газиш, кочината на прасето да почистиш… Ей, като казах „кочина”, се сещам, че веднъж, преди пет месеца, като бях още на село, чистих на Гошо кочинката с тия ботуши. Гледам подметките – има още от на Гошо… таковата де… отпадъците, да го кажем културно. Засъхнали доста, бая време е това. Дали затова ме гледаха хората? Абе знам ли, странен свят… Прибрах се, сложих ботушите пак в гардероба, където си бяха. Чиста работа!