Болен съм, затова не съм писал скоро. На акъла няма да ви дойде какво стана на Коледа. Жената предложи да заколим Гошо! 

Влизам аз значи сутринта в кухнята, като си гледам дупката на гащите и си мисля не е ли време да ги обърна наобратно, поне да не я виждам. И гледам жената чете няква книга. Не й обръщам внимание, излизам на балкона да си сипя малко зелева чорба. Уу, че студено. Ама пък чорбицата е една резлива, равна няма. Влизам на топло и гледам какво чете жената – „Рецепти за лесни манджи от свинско”.

Изсумтявам. 

- К’во е т’ва ма? Нямаше ли заек да ядем днеска? 

Тя вдига глава и гледа като че се е изпуснала в гащите. 

- Аз… мислех си… Абе, да вземем да заколим Гошо, а? Много тясно е в банята, постоянно ми цапа легена и в прането все намирам косми от четината му. Не може така вече… 

- Ти луда ли си, ма?!? 

Нямам думи. Заеквам. 

- Как… Гошо… Какво… 

- Айде бе, Крачуне, много вкусна пача ще направя, а и месо ще имаме до Великден… 

- Ти си за бой, ма! – викам аз. – Я дай тая книга! 

Тя не дава, ама аз я измъквам от ръцете й.  

- Ще видиш ти една пача, ти си пача! – и излизам на балкона и мятам книгата навън. Жената врещи, аз и викам и аз: 

- Тихо ма, да не те хвърля и тебе!  

И излизам. Отивам в банята. Гошо тъкмо е седнал в легена с прането. Сядам до него и го галя по муцуната. Той грухти и на мен ми става мило, мило… Никой няма да пипа моя Гошо. Ей сега ще сляза, ще намеря книгата и ще я занеса на вторични. Не, по-добре да я накъсам и да се изпикая отгоре й!