Днес моят Гошо е именник! По този случай искам да споделя нещо с вас. Реших отсега нататък да му викам Гош. Много по-артистично звучи и по-изтънчено някакси. Гошо е съвсем обикновено – всяко второ прасе, и то Гошо. А моят Гош не е като всички прасета! Той е специален, нали съм ви казвал, че ме разбира, като му говоря?

Освен това Гош прилича на чуждоземско име. Нали една от ония петте… Абе, Спейс гърс ли бяха или Спрей гъс? Не знам, ама нали едната й викали Пош? Аз не ги знам тия, тая музика не я слушам, ама Доцо ми каза, като му рекох, че прасето вече е Гош, той вика: „А, т’ва като Пош” и ми обяснява за Спрайт… Както и да е.

Та така с нашия именник. Днес той е много щастлив. Мисля, че разбира, че му направих името модерно. Даже смятам да му поръчам специална табелка, позлатена, на която да му пише името: „Гош Змейски”. Ще му я сложа на врата. Как ще му прилича само!

Разправям на жената за името и всичко останало, ама тя много-много не ме слуша. Май пак иска да тегли ножа на Гош. Да, да, ще тегли! Няма да тегли, нали знае, че после аз ще я тегля нея!

Мисля да си сипя една ракийка за здравето на Гош. Да, знам, че е рано още от сутринта, ама… За Гош, бе, не за мене! И отивам в банята да пийнем с него заедно. Обръщам един леген наобратно и сядам на него. Галя Гош по муцуната и си пия ракийката. Ето, това са казва живот!

-      Салата! – викам по посока към кухнята и пак се обръщам да се порадвам на Гош. Гиздавият ми той!