Синът тая година е първа година студент. В София при това. Жената много се притесняваше, преди да се пренесем в града, че наш Въчо няма да яде туршия, че колетите все пак пари струват. Ама като дойдохме и ние тука, вече е друго. И туршия, и сладко, и компоти ще има за наш Въчо. Няма да го оставим гладен, я! 

Пренесохме му багажа през лятото с колата и разгледахме Студентския град. Ама много млади девойки, бе! Мен ми останаха очите там. Откога не бях виждал такива големи… ми… деколтета, бе. Големи, ти казвам! И къси поли. И всички млади и хубави. Викам на наш Въчо: „Ех, да бях и аз ходил студент навремето, да гледам все млади моми, ама на.” 

И сега почти не се прибира Въчо при нас. Аз му викам: „Абе, ела, бе! Ела да живееш у нас, за какво да отиват пари за общежитие?” Ама той вика, че не щял, искал сам. (Аз мисля, че е заради Гошо – защото аз много го обичам и Въчо мисли, че повече се грижа за Гошо.) И, какво да правя, давам грешни парички, за да става Въчо самостоятелен. Жената вика, че било по-добре така, пък и като идва да си взима буркани от вкъщи, пак пестим от пари за храна. Абе, викам, не е така, ама айде. От мен да мине.  

Иначе аз много се гордея с наш Въчо. Има очи и на… таковата… гърба, де. Като мен. Бащичко! Оправя се момчето в града, даже евтина водка намерили с аверчетата вчера. Знам си го аз какъв е оправен! Ех, как му завиждам – да бях и аз учил висше, че да си поживея с евтина водка и моми с големи… таковата… деколтета… Ама на – простаците взеха тапии, а аз не. Ама нищо, Въчо ще вземе. Учен ще стане!