Крачун Змейски

Съседът от горния етаж

За конфликтните интереси и тракторите

април 6th, 2009 by Крачун

Онзи ден имах среща с електората и ме питаха какво мисли Партията за тоя закон – за конфликта на интереси. Аз идея си нямам за какво става на въпрос, обаче за такива случаи имаме указания.

 - Ние, като дойдем на власт, няма никакви конфликти да има. Нито по улиците, нито за хляба, нито за интересите! Не трябва така, с конфликти. Лошо е, разберете. Нашата цел е…

И почвам да рецитирам програмата на Партията, дето я знам наизуст. Туй са указанията – като те питат нещо, дето не го знаеш, усучи го малко, па после почни по програмата, която я знаеш цялата. Така няма как да се объркаш, а и агитацията си върви. А хората, да ви кажа, са прости. Ще ме извинявате, ама тъй си е. Лесно е да ги усучеш и да ги оплетеш работите тъй, че накрая за тебе да гласуват.

И така, мина срещата, а аз викам да прочета за тоя пусти закон. Ама то голяма простотия, бе! Аз, да стана министър на транспорта примерно, а пък да декларирам, че примерно брат ми има строителна фирма и да не му давам да направи еди-коя си магистрала. Е, как няма да му я дам? Ще я направи, и още как! Кой друг ще му даде на брат ми нещо по-така, ако не аз? Нормално!

Така беше и на село. Примерно, търси съседът да наеме трактор. Какво правим? Веднага намирам някой авер с трактор. Отивам при съседа и му казвам, ама на уше, все едно тайна: „Да знаеш, намерих едно аверче, дето ще свърши работата за половин ден. И не взима много, а пък тракторът е немски!”

Разбира се, аверчето взима доста, а част от парите идват на мене, нали съм уредил работата. Малко претупваме, че иначе как се свършва за половин ден и така. Някой ще каже – съседът не е доволен. Напротив! Доволен е! И знаете ли защо? Защото той не познава други хора с трактори, ето затова! Каквото му кажеш, той вярва – като електората. Защото е глупав. И затова той си остана на село, а чичо ви Крачун сега е в града и прави политика!

Националният празник

март 3rd, 2009 by Крачун

Днес ще се напия! Патриотично ще се напия!

„Миииила Роодинооооо!” А, така! Велики сме, беее! Всичките сме били и пак ще ги бием! И на война, и на футбол, и по кисело мляко!

Мечтата на КрачунДнес е славен ден, братя и сестри. Знаете ли какво ми подариха вчера? Бельо с цветовете на националното знаме, бе! Да, бе – гащи и потник, бяло, зелено, червено. И лъвче на… Да кажем, на интимно място. Някои ще кажат не трябва така, знаме, туй-онуй, ама все пак не аз се облякох в такава рокля нали? (Оххх, ама под тая рокля какво се виждаше…. Лиги ми текат и лъвчето ми става цял лъв и му иде да ревне!) Та, не съм първият аз. А пък и каква по-голяма национална гордост от това да се облечеш в знамето, бе?!? А? Ня-ма!

Та, седя си днес по бельото и се чеша по корема (да не помислите по лъвчето) и чакам салатката. Ех, че е хубаво да си българин! Сълзи ми идат на очите, бе! Туй Вазов, туй Крум Страшни, туй… Абе, останалите там. Това е! Никой друг като нас нямаа!

И ракията е домашна. Няма по-хубава. Какви са тия уискита и коняци и тем подобни педерастки истории. Хубавата българска ракия е единствена! Затова съм горд, че съм българин!

Айде, оставям ви сега, да видя жената докъде е стигнала със салатата и да почеша Гош зад ушите. Той е щастлив – и на него му сложих трикольор на зурлата!

Това съм аз, Крачун Змейски от вашата Партия! Идат избори, затова трябва да знаете, братя и сестри, кой е вашият кандидат! Крачун Змейски – патриотът!

Позиви и протести

януари 16th, 2009 by Крачун

Обичам протестите! Знаете ли защо? Защото на тях има много хора, не всички знаят защо са там, но пък всички са, тъй да се каже, развълнувани. И именно това е мястото за началото на политическата дейност на чичо Крачун!

Сега ще ви обясня. Нали ви казах, че ще влизам в политиката? Е, не съм се отказал. Само че ми трябваше партийка. Ама понеже е трудно да си направя моя (пък и разходи са това, ей!), реших да се присъединя към някоя готова. Аз затова и се позагубих напоследък, много работа имах. Трябваше да проуча туй-онуй и да намеря някоя малка партийка, дето мога по-лесно, тъй да се каже, да се издигна. Мдааа…

Та, записах се за член. За да няма пропаганда, няма да ви кажа коя е партията. Ще й викам само Партията. Не е голяма, тъкмо каквато я искам. И веднага станах активен. Предложих да напечатаме такова де, позиви. Чувал съм аз за тези работи. Викам – дайте пари, аз ще ги напечатам, пък като дойде протеста, ще ги разпространим. Тъкмо там ще има много хора. И ги убедих.

Е, парите не ги дадох всичките за позиви, де. Прибрах малко за мен – нали все пак съм политик, бе! Може ли да не си взема такова… комисионна?!? Не-мо-же! Ако не си взема, не ставам за тая работа.

Ох…. Добре де! Никакви пари не съм дал! Аз измислих как ще изглеждат позивите и с жената седнахме и за две нощи ги написахме. Що да давам пари, като и аз мога? То, дето се вика, икономия трябва, особено в криза! Пък паричките прибрах, да си имам. А и листовките станаха стилни! Нали?

(Използвах едни стари етикети за тетрадки на Въчо – бяха ми дали поне няколкостотин от един цех преди време. Ама то Въчо толкоз тетрадки не е имал и те останаха.)

Та, след туй трябваше само да чакам протеста. Като видях обаче колко полиция има, викам „Ааа, не! Аз там не отивам! Може да е опасно.” И само отдалече поразпръснах малко позиви. Наоколо, тъй да се каже, без да се доближавам. После се изнесох по-бързичко. Ама разпространих листовките – барем нещо клъвне.

Това е то политиката – понякога е трудна, но аз съм се заел да вляза в нея и ще вляза!

« Previous Entries